Планински преход от Карлово до хижа Добрила

Планински преход от Карлово  до хижа Добрила може всеки да си направи стига да има физическата възможност да върви с часове по склоновете на Стара планина. Нека само да уточня, че тази хижа е много посещавана от туристите защото се намира на самото било в Балкана на височина 1804 метра. Долу горе над  градовете Сопот и Карлово. Но да започнем от начало. Тръгнахме с моят най-добър приятел Даката в 5.00 сутринта от Русе.

 В Карлово бяхме към 8.30 часа, стегнахме раниците и потеглихме по стръмната карловска пътека към хижа Хубавец. Тази екопътека е предпочитано място за разходки не само от жителите на Карлово,  но и от съседните населени места. Много живописно място за пътешестване в Балкана, като пътя минава близо до реката, която през месец май е много пълноводна. До хижа Хубавец се стига за два часа без особени проблеми и средно темпо.

Минава се над реката по няколко мостчета, от  които може да направите хубави панорамни снимки. На хижа Хубавец ни посрещна един дядо, който явно е  по паднали дървета.

хижаря , ядохме по една супа леща (превъзходна беше). Починахме 20 минути и потеглихме през гората към хижа Добрила. В началото има стръмно изкачване, като се минават няколко дерета, няма мостове, а реката се пресича

След гората идват едни стръмни поляни и се следва зимната маркировка с коловете. Времето беше ясно с малки облаци, които не ни притесняваха особено. Всъщност Централен Балкан го познаваме много добре защото това е любимото ни място за планински преходи.   От х. Хубавец до х. Добрила е около 6 часа. Или общо чисто ходене от Карлово до Добрила е 8 часа със средно темпо. Ние го взехме за 9 часа защото обичаме да се снимаме. Хижа Добрила е една от най-луксозните в България (поне в които съм ходил).

Все едно си на хотел 2 звезди. Най-приятният момент след такъв тежък поход е горещ чай с ром. Вечеряхме вкусен боб и малко дъра-бъра с другите планинари и планинарки ;) ;) .
Набрали вече височина пътеката се вие под стръмни величествени скали. Преминахме през няколко планински водопади, които през лятото са сухи. Излиза се на една премка и по пътеката за хижа Добрила , която е доста обиколна пристигнахме благополучно .

На следващият ден първо слязохме до горна лифтова станция и още около 10 минути надолу до х. Незабравка. Тя е затворена не знайно по какви причини за мен.  Върнахме се отново на х. Добрила , хапнахме супа леща и тръгнахме към връх Амбарица. С добро темпово катерене за 1 час бяхме горе на върха. Там има малка ламаринена барака, щракнахме една фото сесия и видяхме, че времето се разваля. Гъсти облаци идваха от запад. Прогнозата беше за поройни дъждове в ранния следобед  до  вечерта. 

Спускането беше доста стръмно и трябваше да следваме планинското ребро над  карловската пътека, защото няма маркиран път. Минава се през борова гора, през която си личеше,  че скоро никой не е минавал, освен диви животни. По това ребро сметнахме,  че е по-сигурно да вървим за да не хванем някой път,  който ще ни отведе в Сопот. Доста е

стръмно и на места екстремално, но за сметка на това гледката към Карлово и деретата са изключително красиви. Стига се до една широколистна гора , в която има пътека и куцук-куцук излязохме на главния път за града. 

Пиша куцук- куцук, защото ми се обади стара травма в коляното, която за щастие не ми попречи да сляза от планината. Слизанията по стръмен терен са също изморителни, защото се натоварват глезените и всички връзки на краката. Дори вероятността да се контузите при слизане е доста по-голяма. Времетраене на прехода през втория ден е 8 часа. Общата дължина на изминатото разстояние за двата дена  е около 45 км. За резервации и записвания за следващи планински приключения ми пишете в FACEBOOK.  До нови срещи скъпи приятели.