Планински преход от Карлово до хижа Добрила може всеки да си направи стига да има физическата възможност да върви с часове по склоновете на Стара планина. Нека само да уточня, че тази хижа е много посещавана от туристите защото се намира на самото било в Балкана на височина 1804 метра. Долу горе над градовете Сопот и Карлово. Но да започнем от начало. Тръгнахме с моят най-добър приятел Даката в 5.00 сутринта от Русе.
В
Карлово бяхме към 8.30 часа, стегнахме раниците и потеглихме по стръмната
карловска пътека към хижа Хубавец. Тази екопътека е предпочитано място за разходки
не само от жителите на Карлово, но и от
съседните населени места. Много живописно място за пътешестване в Балкана, като
пътя минава близо до реката, която през месец май е много пълноводна. До хижа
Хубавец се стига за два часа без особени проблеми и средно темпо.
Минава се над
реката по няколко мостчета, от които
може да направите хубави панорамни снимки. На хижа Хубавец ни посрещна един
дядо, който явно е по паднали дървета.
хижаря , ядохме по една супа леща (превъзходна беше). Починахме 20 минути и потеглихме през гората към хижа Добрила. В началото има стръмно изкачване, като се минават няколко дерета, няма мостове, а реката се пресича
хижаря , ядохме по една супа леща (превъзходна беше). Починахме 20 минути и потеглихме през гората към хижа Добрила. В началото има стръмно изкачване, като се минават няколко дерета, няма мостове, а реката се пресича
След гората идват
едни стръмни поляни и се следва зимната маркировка с коловете. Времето беше
ясно с малки облаци, които не ни притесняваха особено. Всъщност Централен
Балкан го познаваме много добре защото това е любимото ни място за планински преходи.
От х.
Хубавец до х. Добрила е около 6 часа. Или общо чисто ходене от Карлово до Добрила
е 8 часа със средно темпо. Ние го взехме за 9 часа защото обичаме да се
снимаме. Хижа Добрила е една от най-луксозните в България (поне в които съм
ходил).
Все едно си на хотел 2 звезди. Най-приятният момент след такъв тежък поход е горещ чай с ром. Вечеряхме вкусен боб и малко дъра-бъра с другите планинари и планинарки ;) ;) .
Набрали вече височина пътеката се вие под стръмни величествени скали. Преминахме през няколко планински водопади, които през лятото са сухи. Излиза се на една премка и по пътеката за хижа Добрила , която е доста обиколна пристигнахме благополучно .
Все едно си на хотел 2 звезди. Най-приятният момент след такъв тежък поход е горещ чай с ром. Вечеряхме вкусен боб и малко дъра-бъра с другите планинари и планинарки ;) ;) .
Набрали вече височина пътеката се вие под стръмни величествени скали. Преминахме през няколко планински водопади, които през лятото са сухи. Излиза се на една премка и по пътеката за хижа Добрила , която е доста обиколна пристигнахме благополучно .
На следващият ден първо слязохме до горна
лифтова станция и още около 10 минути надолу до х. Незабравка. Тя е затворена
не знайно по какви причини за мен.
Върнахме се отново на х. Добрила , хапнахме супа леща и тръгнахме към
връх Амбарица. С добро темпово катерене за 1 час бяхме горе на върха. Там има
малка ламаринена барака, щракнахме една фото сесия и видяхме, че времето се
разваля. Гъсти облаци идваха от запад. Прогнозата беше за поройни дъждове в ранния
следобед до вечерта.
Спускането беше доста стръмно и
трябваше да следваме планинското ребро над карловската пътека, защото няма маркиран път.
Минава се през борова гора, през която си личеше, че скоро никой не е минавал, освен диви животни.
По това ребро сметнахме, че е по-сигурно
да вървим за да не хванем някой път,
който ще ни отведе в Сопот. Доста е
стръмно и на места екстремално, но за сметка на това гледката към Карлово и деретата са изключително красиви. Стига се до една широколистна гора , в която има пътека и куцук-куцук излязохме на главния път за града.
стръмно и на места екстремално, но за сметка на това гледката към Карлово и деретата са изключително красиви. Стига се до една широколистна гора , в която има пътека и куцук-куцук излязохме на главния път за града.
Пиша куцук- куцук, защото ми се обади стара травма в
коляното, която за щастие не ми попречи да сляза от планината. Слизанията по
стръмен терен са също изморителни, защото се натоварват глезените и всички
връзки на краката. Дори вероятността да се контузите при слизане е доста
по-голяма. Времетраене на прехода през втория ден е 8 часа. Общата дължина на
изминатото разстояние за двата дена е
около 45 км. За резервации и записвания за следващи планински приключения ми
пишете в FACEBOOK. До нови срещи скъпи приятели.
No comments:
Post a Comment