Пътешествие до остров Санторини

Остров Санторини, най-известният остров на Гърция. Отдавна желана от мен дестинация в Средиземно море. Пристигнахме на островът със самолет от София само за един час. След настаняването ни в хотел Drossos в Perissa около обяд имахме панорамна обиколка с автобус.  Първата спирка беше столицата Thera. Най-големият град на остров Санторини, буквално построен на калдерата на вулкана. Трябва да ви кажа, че всички хотели и жилища са в един стил.

 Първият етаж е с правоъгълна форма, обезателно с арки на верандата, а вторият етаж, който задължително е последен е нещо средно между таванска стая или мезонет свързан с първия етаж с вътрешна или външна стълба. Всеки, който иска да има имот на острова задължително трябва да се съобрази с този стил, инъче не получава разрешително за строеж. Цветовете сградите са в са бяло, синьо и рядко в светло бежово.
Да се върнем към разходката ни в град Thera. Улиците са прекалено тесни, колкото да се разминете с друг турист.
Има една панорамна уличка, по която всички посетители вървят и естествено снимат. Дори извън сезона тук е пренаселено от желаещи да видят това вълшебно място. Прави впечатление големият брой малки църкви - около 270. Честно казано освен че идеално се вписваха в пейзажа, друго предназначение нямат. Какъв е смисъла от тези църкви като всички са затворени с по 3 катинара.
Друго което ми направи впечатление е липсата на питейна вода. Всъщност остров Санторини има само един сладководен извор, от който водоноски разнасяха по хотелите водата. Дори и тази вода ми се стори соленичка на вкус. Едни зелени подвижни мъркучи минаваха през улицата за да стигнат до въпросния хотел, който е свършил водата. Храната в заеденията е ужасно скъпа за нас (една порция с морски дарове и гарнитура е над 20 евро).
Ако продължите на север по панорамната улица, без дори да разберете влизате в съседния град Emerovigli. Това е традиционно цикладско селище, от което се вижда целият западен бряг на острова. По една тясна стръмна пътечка може да се отиде за около 20 минути до скалата Skaros. Преди последното изригване на вулкана е имало крепост, от която в момента няма никаква следа. Последната спирка за първият ден на Санторини е град Пиргос. Това е най-високото селище на върха, на който има останки от венецианска крепост. Посетихме вечерта таверна с много вкусна средиземноморска храна.
 Опитах филе от риба меч и гръцка мусака със салата Санторини. Вторият ден беше изцяло посветен на планинско катерене до най-високата точка на остров Санторини - връх Profitis Ilias 565 метра над морското равнище. Ако не беше силният вятър достигащ 80 км/ч бих казал че е лесен за изкачване. Би трябвало за около два часа и половина да се справите с това. Гледката е удивителна защото при ясно време може да се направят панорамни снимки на всички части от острова.
 На връщане по пътеката в ляво има една малка църква Panagia Katefiani разположена на 200 метра в скалите на Mesa Vouno. Естествено беше заключена, но вечер виждахме ясно светлината във високата скала от нашия хотел в Периса. Третия ден беше предназначен за пешеходен туризъм до Акротири и Червения плаж. Вървяхме около 10 км по главния път между Емпорио и Акротири.
Направихме много панорамни снимки на западната част на Санторини, докато стигнем това селище. Отново малки улички по които се разбира от къде да вървите. Има начертани напречни дебели бели линии , които показват къде е за туристи. Селото прилича на останалите селища по сградите и улиците. Тук се намират останки от стара крепост на върха и археологическите разкопки на праисторическо минойско селище. На 2 км от Акротири е Червения плаж. Бих казал че е много малък и тесен плаж, вклинен в червените скали около него. Именно те пазят плажа от вятър и затова е предпочитано място за туристите. Престраших се и влязох във водата.
Беше около 20 градуса , но много бистра и чиста. Имаше много цветни рибки, които не ми обръщаха особено внимание. Точно където се разбиват вълните има средно големи гладки вулканични камъни. Дори си взех за вкъщи десетина, да ги раздам на роднините (ако искат). Пясъкът на плажа е черен, но в никакъв случай не и мръсен. Тук останахме около 3 часа, след което се прибрахме в хотела. Общо за деня изминахме пеша 21 км. Последния ден си направих самостоятелна обиколка до пещерите под планината Mesa Vouno с надежда да видя нещо интересно (според месните жители било атрактивно). Пещери е силно казано, защото те са издълбани по незнайни причини от някой и са дълбоки няколко метра. Обходих ги всичките, щракнах няколко снимки и се прибрах в хотела.

 Направи ми впечатление ниската култура на шофьорите по улиците. Правата на пешеходците тук не важат. По-добре изчакайте снизходително да минат колите за да не рискувате да ви блъснат. Мотори тип скутери се карат много и от стари и от млади. Почти всичките без каски. Улиците на Остров Санторини (става въпрос за междуселищните) са тесни и много прашни. Чистотата е на ниско ниво има много боклуци хвърлени от туристите и не почистени. На острова почти не видях дървета , а камъни и ниски храсти.
Като цяло сме много доволни от остров Санторини , защото за няколко дни видяхме почти всичко. Силно препоръчвам да се посети това вълшебно място. Според мен 3-4 дни са напълно достатъчни да се види всичко интересно. Случихме хубаво време и доста силен "попътен" вятър.