Планински преход връх Миджур до връх Ком

Отдавна чакан и планиран планински преход връх Миджур до връх Ком успя да се осъществи в началото на  месец юли (за да се събере цялата група планинари).  Препоръчително е колите да се оставят на паркинга до завода в Горни Лом, защото пътя след това става лош. Минава се през една малка хижа в ляво от пътя, която за жалост беше затворена когато ние минахме. Имаше две земекопни машини, които правеха пътя, според шофьорите скоро тук ще има ски писти и други интересни неща за туристите.
Върви се по пътя око

ло 2 километра до отбивката за границата със Сърбия. Маркировката на това място не се вижда (поне аз не я видях) и се започва едно продължително ходене през висока трева и хвойни. Личи си че този маршрут не е посещаван много, защото пътеката е доста обрасла. Добре е да сте екипирани с високи обувки и дълги гащи за да не се ожулите в копривата и хвойните.
 В последствие разбрахме, че по тези места има много отровни змии, които аз така и не видях. Приблизително 2 часа се потихме в този треволяк докато стигнем границата. Заслужена почивка около 40 минути и отново право нагоре, вече по браздата. Времето беше повече от добро. Слънчево - идеално за снимки. Общата денивелация от мостчето до  връх Миджур е 1400 метра. Към 14.00 бяхме на връх Миджур 2168 метра.

Почивка около 50 минути и много снимки и клипчета, които прилагам в статията. Грижи за граничната линия не са правени от десетилетия. Все пак има оцелели стари пирамиди, на които пише НРБ и СФРJ, и по-нови малки РБ и СЦГ. Граничната линия няма това предназначение както е било по мое време когато бях граничар 1988-1990 година.  Охраната е различна, видяхме сръбски войник да прави снимки малко след връх Миджур и българска гранична полиция след Копрен. След връх Миджур вече бяхме доста уморени а и времето напредна и трябваше да мислим за първия палатков лагер.
Вятърът от българско се усили, стана студен и нямахме много избор.

Набързо хапване пийване и в палатките. На сутринта 7.00 часа ни посрещна  гъста мъгла и студено време. Ако не беше навигацията, честно да ви кажа не бих тръгнал за където и да е. Дори да следвате граничните пирамиди, не е гаранция за безпроблемно напредване. Ние избрахме да вървим по сръбския път, който ни се стори доста приятен. Дори съхранихме сили, а и времето се изясни. На няколко места имаше дерета, в които тече хубава студена вода.

Не бива да се прекалява с вървенето по този път защото в един момент той навлиза в сръбска територия. Към 11.00 бяхме пред връх Вража Глава. Подсякохме го от българска страна, но за съжаление имаше мъгла и не успях да го снимам. Всъщност мъгла имаше доста време и не можахме да се насладим на гледка от Трите Чуки.  И тях подсякохме от българско и по един стръмен улей се качихме на първата Чука. Спускането от Трите Чуки поне за мене не беше проблем. Идваше ред на Връх Копрен, който остана в мъгла до последно, дори го подминахме защото горе по границата е равно, а от българска страна са стръмни скали.
Спускането е трудно и е важно да изберете правилния подход, за да не се забиете в стръмните скали в дясно. Ние избрахме един улей в ляво и спускане серпентина (зиг-заг). Добре е да се знае, че не винаги подсичането на някой връх е по-добър вариант.

От далеко изглежда лесно да се подсече, но навлизате в едни треволяци и клекове, от които излизане няма. Предимството да катерите по билото е малкото трева и съкратената  пътека за сметка на катерене (нагоре - надоло). Нека специално да благодаря на Николай Димитров и неговият сателитен навигатор, с който намерихме вода преди Каца Камък.
 Добре е да имате в раницата си поне 2 литра вода, защото обезводняването е голямо на тази височина.

Толкова треволяци не бях минавал през живота си. Като цяло през повечето време вървяхме в сръбско докато стигнахме Трибуните. Тук явно са се събирали българи и сърби като събор, но честно казано пътя до там е много, поне от българска страна. В момента всичко е буренясало и тенденцията да се възроди това събитие е нищожна.
Пътя преминава през гъста гора вече в българска територия. Силите ни бяха изчерпани и почнахме да мислим за втори палатков лагер. Към 18.15 достигнахме до път, по който явно скоро беше минал джип (месец-два). Палатките ги построихме до самия път. Надморската височина на лагера беше в една гора на 1600 метра. Тихо и спокойно местенце идеално за бивак. Спането в палатка е супер, особено ако си много изморен. На сутринта след кратко събуждане и прозявки тръгваме по този горски път. Толкова е обрасъл на места, че мократа трева намокри и без това влажните обувки от предния ден. Паднали дървета, капинак и коприва са често явление по пътя, който граничарите са обхождали всеки ден преди падането на кльона.
Излизаме успешно от гората, кратка почивка за поемане на глътка въздух и пътя продължава към връх Добро утро. Тръгваме надолу по склона и катерене на върха. Малко преди връх Добро Утро установявам, че якето ми е паднало. Ужас. Последно го видях на раницата на около 2 километра преди това. Бегом надолу да го търся. По закона на Мърфи,  не го откривам никъде. Проблема не е в това, че ще се изморя допълнително, а че ще забавя групата, защото връх Ком е още много далеко. Стигам мястото където за последно съм видял якето си. Червено на цвят, лесно да се види дори от далеко. Изведнъж от гората се задават двама човека и вървят точно срещу мен. След кратки обяснения (като разбрах, че са българи от Монтана) ми предложиха помощта си в търсене на въпросното яке. Специални благодарности на Красимир Танков, който след 20 метра спускане в гористата пътека го откри.
Оказа се,  че са ни наблюдавали от известно време от границата. Кой е Красимир Танков - планинар, фотограф, любител на природата и водач за Северозападна България. Предложи ми помощта си за да застигна моята група по-бързо през връх Добро Утро. Нямаше как да откажа, като се има предвид, че не успях да се свържа по станцията с моите хора. Снимките, които ми направи на върха са уникални. Разбира се от върха направих връзка по радиостанцията и по билото надолу почнахме да ги застигаме.  След 2 километра вече бяхме заедно с моята група. Красимир Танков и приятеля му ни съпроводиха до върховете Змиянец и ни упътиха как да стигнем до връх Ком.
 Най-накрая видяхме гранична полиция, която ни провери, съпроводи и наблюдава в следващите няколко часа. Пътя е много удобен и лесен  под границата, но ние вече трети ден ходим и умората започна да ни натиска. Пътеката минава до полуразрушена застава под връх Сребърна и едва личащ си кльон (само стълбовете са останали). На заставата направихме кратка почивка и се разделихме с граничарите за последно. След кратко изкачване на един от левите завои видяхме връх Ком. Много далеко ни се стори (поне още 3-4 часа). Беше 16.00 часа, но края на нашето пътешествие се виждаше. С последни сили около 18.30 часа бяхме на връх Ком. Имахме поне 2 часа да чакаме докато времето стане по-ясно и да направим хубави панорамни снимки за да се насладим на красивата природа на България. Хижа Ком е на 1 час път надоло от върха. Всъщност са две хижите Ком. Стара и нова. Новата е за предпочитане, защото има стаи със санитарен възел. Какво трябва да се знае още преди да предприемете подобен труден и дълъг маршрут?
Разрешително от Гранична полиция, че по еди си кое време ще сте по границата. Задължително е да знаете къде отивате - нужен е трак, планинска застраховка. От екипировката най-важни са обувките (планински с дебела подметка), 50-60 литра раница с най-необходимото като ядене и пиене за 3 дни, палатка, спален чувал и шалте (постелка), дъждобран и яке. Добрата физическа подготовка е задължителна, за да не се получат мрънкания когато някой се измори (досадно е). Без преувеличение раницата е около 20 кг. и тежи много, раменете болят яко , а пришките са обичайно явление.