Исторически забележителности в село Боженци

Историческите забележителности в село Боженци през моите очи на пътешественик и изследовател. Първо нека да започна с доста изморителното пътуване до това китно българско селище. Тесен път с много завои не много далеко от Трявна и Габрово, но все пак изтощително особено за хора, на които им става лошо при пътуване с автомобил или автобус.

И така, пристигаме в село Боженци, паркинг за лек автомобил 2 лева. До тук добре, отиваме на информация за да разберем, кой вариант е най-добър за нас (искаме разглеждане на най-интересните къщи с екскурзоводска беседа).
Купуваме семеен билет 12 лева плюс 7 лева за екскурзовод. Първият обект е работилницата "Менгема". Изключително подробно обяснение как се пречиства восък с налични средства. Може българите да не са посещавали университет, но са имали изключително находчива инженерна мисъл. Ако искате да видите на живо как е ставало, всеки септември музейните работници демонстрират уменията на средновековните българи. Втората ни спирка е къщата музей "Дончо Попов".
  Изключитено добре реставрирана къща, показва в цялостен план как е живяло семейството на един от най-богатите хора в село Боженци. За мене най-интересно беше как са отоплявали къщата през зимата и приготвянето на храната.
Като споменах храната ми направи впечатление, че масата е по-ниска от столчетата. Обяснението ми се стори малко абсурдно. Идеята била като се хранят да се навеждат напред и да присвият стомаха си и така да приемат по-малко храна. Музейните експонати са много, съдове за готвене от мед и порцелан, различни оръдия на труда (предимно занаятчийски и селскостопански инструменти и пособия) .
Третата къща от нашата разходка сред забележителностите в село Боженци е къщата на "Баба Райна". Малка къщичка, показваща как са живели бедните хора в селото.
Някои от експонатите ми бяха познати от моето детсво, когато съм живял на село при баба ми и дядо ми (стомни, трикраки столчета, ниска маса, сандък и чакрък).  Обаче ми направи впечатление, че никъде не видях тоалетни. Зададох въпроса на екскурзоводката и тя ми каза: "Тоалетната е била навсякъде в двора". Стана ми смешно и естествено не и повярвах.
Продължихме към музейната експозиция в "Старото Школо".

Там успях да се докосна до бита на хората и дори да видя пушка кремаклийка. Последната спирка от нашата разходка в село Боженци е килийното училище. Атракцията беше моя малък сън Дани да пише с мастило и пачи перо.
Разбира се навремето са писали на плочка с восък, защото са нямали хартия нито кожа.  Килийното училище се намира в двора на църквата (най-високата точка на селото). Тъй като около село Боженци няма равно място те са се занимавали с пчеларство и са имали овощни градини.

Основните приходи обаче са били от странстваща търговия. Зададох поредният  въпрос на екскурзоводката. "Как така такова богато село за онова време е останало незабелязано от Турската империя? Как са събирали даниците властите и защо турците не са ги закачали." Отговора беше:  "По принцип турците са знаели, че в село Боженци  е имало няколко колиби и са пращали човек.
И така, спира заптието в началото на селото. Оставя си коня и обръща пушката надоло. Взема каквото му дадат от селото и си заминава. Малко не ми се вярва да е било точно така, да казват на представител на турската влас как да се държи в едно село. Нали за да се събират някакви даници някой трябва да мине и да оцени имуществото ако щете или нещо такова.
Едва ли турците не са знаели за селото, по-скоро българите са си плащали както трябва за да не ги закачат (това е мое предположение).
 В края на краищата много интересно място, в което усетих българският дух, чувах само български народни песни, опитах боб в гърне и разгледах ръчно изработени сувенири от български майстори. Ако някой все още не е ходил там, горещо препоръчвам да го направи.