Исторически забележителности на Луксор

Обелиск в Карнак

Продължавам моето пътешествие в Египет и идва ред на историческите забележителности на Луксор. Тръгваме от Хургада в 5 часа сутринта за да може да влезем в Луксор около 9 часа. Пътуването през пустинята не е от най-приятните, още повече на всеки 10 км да спираш пред военни пунктове за проверка. Става бързо, но е досадно да те друсат легнали полицаи. 

Пътищата са хубави, почти като нашите магистрали 😊😉 . Влизаме в град Тива (така се е казвал Луксор в миналото) от изток. Пътя се стеснява и започват задръствания. Още един час път с автобуса и пристигаме в храмовият комплекс Карнак. Обгърна ни синя мъгла и задушлив дим. Оказва се, че наблизо има петролна рафинерия. 

Навлизаме през първата каменна порта – огромна е. Всъщност няма да изпадам в подробности за храма на Карнак, но размерите на строителството са колосални.  На простосмъртните е било забранено да влизат вътре. Те са оставяли даровете си на боговете само в началото на храма. Малко по-навътре са влизали богатите египтяни, които също за дарявали на боговете дарове. 

Храм на Карнак

В целият комплекс са влизали само фараона и неговото семейство, и свещениците. Честно да ви кажа статуите на боговете са огромни, колоните също (над 20 метра). Направи ми впечатление мащабността на строителството. Има добре запазени два обелиска. Как са пренесени и вдигнати – идея нямам. Не можах да обходя всичко, но и малкото, което видях ми е достатъчно. Извън туристическата разходка с обясненията на гида имах точно 25 минути свободно време. Исках да видя колкото се може повече и да направя снимки. На моменти тичах от едно място на друго 😊😊😇. 

Карнак стенописи

 Следващата ни спирка в нашето еднодневно пътешествие се намира на противоположната страна на река Нил. Колосите на Мемнон са две масивни статуи разположени на пътя за долината на цариците. Всъщност това е цяла алея от статуи с подобен размер, но са запазени само тези. Близо до това място се намира Долината на царете. Тук са погребани фараоните от Новото царство. С моя билет имам право да вляза в три гробници. Какво всъщност представлява гробницата?.

Статуи на Мемнон

 Представете си един тунел с правоъгълна форма и дължина около 100 метра. В края на тунела се е намирал саркофага на фараона. Докато вървиш през тунела по стените има много добре запазени надписи и цветни рисунки. Дори може да ги докоснеш, което е неприемливо разбира се. Всъщност почти навсякъде където влизах, може да пипаш експонатите, което в други държави е абсолютно забранено.  Снимането в Долината на царете е забранено, освен ако не си платиш 17 долара към днешна дата. Следваща спирка от нашето пътуване сред историческите забележителности на Луксор е храма на единствената жена фараон Хатшепсут. Уникален храм на фона на скалите наоколо. 

Отново надписи и рисунки навсякъде по стените, които се пипат от туристите. Да ви кажа честно има охранители, но те не си дават много зор да пазят. Седят с автоматичните си пистолети на столове в някой сенчест ъгъл и си гледат телефоните. Междувременно египтяни постоянно ти досаждат с техния “one dolar”. Груба грешка е да дадеш на някой местен да те снима с вашия телефон или камера. Има вероятност да ти го вземе и да ти иска не един, а 10 долара. 

Долината на царете

Има също тинейджъри египтяни, които искат да се снимат с теб защото за тях ние сме европейци и сме интересни. На изходите на повечето исторически обекти има магазини за сувенири и досадни търговци, които не те оставят на спокойствие.  Много са изобретателни, но ни беше казано да вървим и да не се спираме за да може да ни оставят. Да напиша за цените на билетите. Между 150 и 200 египетски паунда е входа за даден обект. 

Това е приблизителни 15 – 20 лева, което е доста евтино за разлика от европейските музеи , които са между 20 и 40 евро примерно. И другото, което ми направи впечатление е, че таксата за тези обекти за египтяните е  друга (по-ниска естествено). И последното, което искам да споделя за исторически забележителности на Луксор е, че египтяните не знаят с какво богатство разполагат.

 Има доста пропуски в организацията на посещенията и поддържането на това. Не знам защо не го правят, с което биха спечелили доста повече. Ако искате да посетите древният град Луксор (Тива) например, са ви нужни няколко дни, но на мен и един ден ми стига. Доволен съм от видяното, макар и за краткото време, с което разполагах.